Имаш лице със светлина озарено,
очи малки, сладка и дълбока тайна,
устните ти крехки впиват се в мойте устни,
като пчела в цвета си,
пиеш нежно свежия бриз в косата
сред дъгата, росата и красивите милувки,
преливащи във водопад от страстни
прегръдки, упоени от уханието дъхаво,
любовта заклева се в пръстена
на вечната магия.
© ДИМА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
