Вечният път

Не искам и да знам къде отивам 

Но дълговете изплатил съм,

не съм унил или пък роб!

Кажи не си ли си се питал

човешките уста дали не ще напълни

единствено и само този гроб?!

Където и да се обърнеш,

ще усетиш празнота,

застанал на ръба - ти вгледай се!

О, човече - покрит със грехове!

Животът твърде кратък и лъжовен е!

Не влизай в излишни нови дългове!

И нося неуморно своя кръст!

Китайско Дао! Нов живот!

Поел по път на нищотата!

Ти падаш жертва в празнотата!

И тази земна пръст! И тази земна пръст!

Това ли истината за всичко е?

Учителят Лао Дзъ преди време беше заявил, 

че верните слова не са красиви,

а аз пък скромно бих добавил:

"И цялата река от спомените живи

за този фалш и безполезната реалност

от борещи се за живот хуманоиди диви!"

А четири - число на смърт е!

Число на символи дълбоки!

И ангелско число е също то!

И не подбира потекло, религия, и пара!

В дълбоката омара на изкуствен Ад.

Ти пак усещаш бесове стоят отзад!

И чакат - стоящи мирно или пък  с протегнати ръце,

за да получат нещо от сърце,

това нали е тяхната прехрана,

усещаш миризмата на тамяна.

Кошмарите са истински - макар и смешни!

А нощта на утро вече стана!

-----------

Когато ти узнаеш всичко на този свят,

лесно ще решиш, че може би все пак има смисъл.

Животът е безсмислен поначало!

Но дълговете го държат!

И като в криво огледало,

рогата на дявола стърчат!

Тогава ще усетиш, че любовта - възможна е

единствено при съединен живот!

Това е тайната голяма!

И просто друго няма!

Но старите си грешки ти недей повтаря!

Защото рано или късно просто идва края!

Тъй древните умирали са за велики каузи!

Макар и жертвите им днес да изглеждат смешни!

И пак изникват смътно спомени безбрежни,

когато вглеждаме се с неохота в дните безметежни!

И твърде сме небрежни...за нещо, което всъщност важно е!

А именно - как ще си отидем!

А този твърд и нескончаем цикъл,

за някой - Рай, за други - Пъкъл!

Не всеки ще го разбере! Душата е осъдена да мре!

Но постепенно! Бавно! На почивки!

А Вечността е просто друга песен!

Отворът на спасението - тесен!

Във Вечността се въздигаме

по стръмните космически  пътища!

В плен на нашите сънища!

Или пропадаме в непрогледна тъма!

Дали пък Вечността не е наш длъжник?

Животът на Земята преминава в миг!

И всеки еон е точно секунда,

а всяка секунда е вечност

във градската джунгла,

живот е отреден за малцина,

а времето - то пак ни изнудва.

Но ние се чудим кога то измина!

-----------

А тази епитафия на гроба,

"Ти живя достойно! И беше все усмихнат!"

Тя колко вярна е - особено когато писана е лицемерно!

И сякаш някак ефимерно - тук лъсва истината гола.

Тук никой не те бръсне даже и за слива...

А реалността е толкова печално сива!