May 10, 2006, 11:04 PM

Вечният скитник

  Poetry
1.7K 0 4
-Хей, страннико!
Защо си тук?!
-Денят ме доведе.
-Как така обясни?
-Захвърли ме тук.
Ще трябва да скоча.
Ето го другият миг.
-А защо не останеш?
Подай ми ръка.
-Вече те срещнах,
научих,разбрах.
-Че какво си прозрял!?!
Туй бе само минута!
-Че искам още да знам.
-Той все така ще се лута!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...