Измислена, истинска,
фея прекрасна,
докосваш ме с устни.
Със дъх на цветя.
Нестихваща, тръпнеща,
носеща радост,
погалвай ме нежно
със топла ръка.
Изгаряща, любеща,
вечно сияние,
превръщай ме в
бъдеще.
С теб съм готов.
Приказен остров
сред вълни, океани,
аз до теб ще се сгуша
и ще пия любов.
© Христо Костов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
