Какво се крие
в преходността на всеки миг.
В забравената тайна
да си жив.
В треви и стрък, поток
и ято птици.
В човек от кал, сън в облаци
за две зеници.
В сълза от восък,
застинала на детска буза.
В отрязък време
от мах един на пеперуда.
Във всеки спомен
за малката човечност.
Какво се крие?
Вечност.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав, Наде! Човечен ден ти желая!