Какво се крие
в преходността на всеки миг.
В забравената тайна
да си жив.
В треви и стрък, поток
и ято птици.
В човек от кал, сън в облаци
за две зеници.
В сълза от восък,
застинала на детска буза.
В отрязък време
от мах един на пеперуда.
Във всеки спомен
за малката човечност.
Какво се крие?
Вечност.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав, Наде! Човечен ден ти желая!