Веднъж се Обича, нали? Тогава защо го повтаряме?!*
Веднъж се Обича, нали?
С повтаряне само доказваме
доколко сами не си вярваме.
"Обичам Те!" - казах го пак-
и в отговор Tя моментално
нарече ме просто "Хлапак!"...
Ах, колко е Вярно... уви!
Повторих, потретих... и паднах.
Препънах се и ме боли.
Сега съм готов за Мълчанието -
изпуснал последния влак,
на "Гара за двама", в чакалнята.
Ах, колко е Вярно, признавам си -
(какво, че от туй ще боли?) -
мълвя преди сън "На прощаване"...
*Всеки удивителен знак "!"
не е ли въпрос "?" във "ан-фас"?!
© Кирил Ценев All rights reserved.
