Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Feb 18, 2021, 7:04 PM  

Веднъж такъв се ражда и отглежда... 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
289 6 6

Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?

В най-черен ден на леден февруари,
вразите ти издигнали бесило.
Синът ти висна – Свобода и вяра,
да озарят най-робското чернило.

Заграчиха в небето черни врани,
развя се, като пряпорец въжето.
Най-българското живо да остане,
искра да грее в паметта, додето,

на нива люлка селска майка люшка,
под крива, като времето скорýша.
Не ще молитва – иска нож и пушка,
намъчена лъжите им да слуша,

родината ни, тя с очите сини,
на Левски гледа с обич и надежда.
В ракия давим теглила години...
Веднъж такъв се ражда и отглежда...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??