Веднъж такъв се ражда и отглежда...
Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари,
вразите ти издигнали бесило.
Синът ти висна – Свобода и вяра,
да озарят най-робското чернило.
Заграчиха в небето черни врани,
развя се, като пряпорец въжето.
Най-българското живо да остане,
искра да грее в паметта, додето,
на нива люлка селска майка люшка,
под крива, като времето скорýша.
Не ще молитва – иска нож и пушка,
намъчена лъжите им да слуша,
родината ни, тя с очите сини,
на Левски гледа с обич и надежда.
В ракия давим теглила години...
Веднъж такъв се ражда и отглежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
