Искам да съм празното платно,
върху което да рисуваш със ръце,
полупрозрачна велатура
от акт и засрамено лице.
Искам да се стичам като акварел
по пръстите ти бледни и горещи.
Релефен образ от тела си взел,
нужни ще са ни само свещи...
Грундирай всяка част от мен,
за да запазя спомена като картина.
И знай, устните ти ще ме галят там,
дори когато си замина.
© Някоя All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
