Великден във Вършец
Великден! Свети неговото име.
Но май за друг е повече велик...
Аз тук съм пак след толкова години
в градчето малко с новия му лик.
Снага извисват слънчеви хотели,
примамват в своя блясък и разкош.
Те символ са на класови раздели,
пари играят там за власт и мощ.
Коли паркират с марка на Ферари
и хлътват в процедури по халат.
Те надали по нещо са разбрали
как тъжно гледа нашият събрат.
В комплекс лечебен с името на Ана,
със месеци от пенсия пестил,
лекува той наследствените рани,
получени когато е градил.
И сякяш тук са два различни свята –
един до друг съжителстват в града:
мизерни стаи с времето на Тато –
джакузи в мрамор, златни перила...
Камбанен звън отмерва: „Той възкресе!”
Със свещ в ръка след отчето върви
грешник до прав под свода поднебесен.
Виж! – раната Христова как кърви.
А комката приел за опрощение,
грешник ще трупа нови грехове.
За праведните – има Възкресение!...
И носят своя кръст от страхове.
© Иван Христов All rights reserved.
