Jul 6, 2006, 11:24 PM

Велосипедно

  Poetry
914 0 16

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Мразя ви!
Копелета!
Откраднахте ми колелото!
“Балканчето” със скорости “шимано”.
От първата заплата си го купих.
Педали!
Изроди!
Със него аз съм ходил до морето.
Велосипед без рамка
въртеше винаги зад мен.
Отмятах въздуха като чаршаф пред нея.
Аз спазвах всичките й знаци
и забранителните даже
(най-често задължителните)
Обядвахме край лавандулата,
вечеряхме във рози..
пред сън си взимахме по водопад
наместо душ…
и я завивах със щурци и жаби.

Капути смотани,
нима си мислите, че ме кастрирате така…
Ще ви откъсна малките, ненужни ви пишлета…
Краде се цвете,
не велосипед!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само ще му сложа една червена точка.
  • Към Касиус:
    Колкото си щеш лъжи,
    майки,лели и бащи,
    ала да не се окаже,
    че в изкуството си даже
    себе си си изиграл,
    без това да си разбрал...
  • Представи си че с този велосипед ти е било писано да преживееш ужасна кървава катастрофа,фатална за теб...Господ може да е спасил живота ти предварително, може би...Никой не знае, но може като в поговорката това "зло" да е било за добро...
  • Добре де! Връщам го! В полунощ между трета и четвърта дюна! Ама какво ще правиш като нямам нищо за откъсване?
  • Ама Диди моля ти се...признах си вината . А това което ти си направила е садистично...Не си написала пълния ник, а само съкращение и си помислих че Мо идва от Мойсей...за това си извадих колана от гащите и си потърсих по здрав клон ( самата мисъл че действам ободряващо на Мойсей- означаваше че вече няма какво да искам повече от живота и спокойно мога да го прежаля от тук на там).После разбрах че е за мо_face и ми мина...
    Жалко...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...