Живяхме с тебе толкова години,
от огън в лед и от небе до кръст.
Погребваха ни падащи лавини,
засипваше ни вулканична пръст.
Как дъвкахме юздата на живота
и хляба му ту сладък, ту горчив.
Копривата ни жилеше петите,
до костите ни мокреше дъжд див.
Катерехме се, падахме надолу,
ръце протегнали един към друг,
по оня стръмен и прекрасен хълм, по който
родени ли сме трябва да вървим. ...