Венчание
Живяхме с тебе толкова години,
от огън в лед и от небе до кръст.
Погребваха ни падащи лавини,
засипваше ни вулканична пръст.
Как дъвкахме юздата на живота
и хляба му ту сладък, ту горчив.
Копривата ни жилеше петите,
до костите ни мокреше дъжд див.
Катерехме се, падахме надолу,
ръце протегнали един към друг,
по оня стръмен и прекрасен хълм, по който
родени ли сме трябва да вървим.
Напълнихме догоре меховете
на нашите години със винО,
в което отлежава и просветва
на любовта красивото челО.
Лицата ни и чувствата ни свежи
превърнаха се в древен пергамент,
дори и шифърът му някой да намери,
едва ли някога ще разчете.
Като венчален пръстен в нас душите,
се сляха без начало и без край.
Сега пристъпвам с трепет и признавам -
със теб намерих своя земен рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
