Венеция
Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт.
Нека тази капка ти напомня, че все още си жив.
Нарисувай целия си живот, равен като мокър площад.
Мостовете на венецианската любов, но без катинари.
Църковните куполи на отдавна загубената вяра.
Остави малко тъмен цинобър за накрая.
Когато свърши виното, смехът, надеждата за изгрев.
Когато каналите заплачат с есенните си сълзи.
Венеция помръква. Цветовете са оттенъци на сиво.
Художникът си тръгва. Уморен затваря статива.
Остави малко червена боя. Нарисувай кръвта.
Венеция сега изоставена умира.
© Ваня Накова All rights reserved.
