Венеция
Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт.
Нека тази капка ти напомня, че все още си жив.
Нарисувай целия си живот, равен като мокър площад.
Мостовете на венецианската любов, но без катинари.
Църковните куполи на отдавна загубената вяра.
Остави малко тъмен цинобър за накрая.
Когато свърши виното, смехът, надеждата за изгрев.
Когато каналите заплачат с есенните си сълзи.
Венеция помръква. Цветовете са оттенъци на сиво.
Художникът си тръгва. Уморен затваря статива.
Остави малко червена боя. Нарисувай кръвта.
Венеция сега изоставена умира.
© Ваня Накова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!!! И аз още не съм виждала Венеция на живо, но имам усещането, че съм била хиляди пъти там
-
Грабна ме и ме пренесе там. Беше, и цветно, и мрачно и необратимо. Като живот. Поздрави.
-
Две неща не направих, докато бях в Италия. Не отидох във Венеция и на гроба на папа Йоан Павел II, за което съжалявам и до ден днешен.
-
Харесва ми!
Поздравления,Ваня!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
