Венера
В нощите ми идваш,
като сън ефирен,
богиньо моя! Блажени
гърдите, които са те
откърмили – вълчица моя,
красавица горда!
Косите ти руси –
разпиляни от вятъра-
са като златни класове,
в които се къпе Слънцето!
Очите ти светли,
като вълшебно огледало,
в което съзирам света си
по-чист – сътворен наново!
И като феникс, душата ми
премаляла издига се
от пепелищата, за да
изгори отново в огъня
на любовта ти! Копнежа ми
по теб е вечен, като
на орела по недостижимите
небесни висоти, като
полета на птиците-
като пустинята жадна
за прохлада! Богиньо,
съвършенна в своята
чистота и цялост, вземи ме
в своите прегръдки-
нека заспя в блаженство!...
Нека те имам-
докато свят светува!
© Нако Наков All rights reserved.
