Verba volant, scripta manent
VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT
Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –
и – по възможност, нека са А-4.
Приятел някой – в тъпия ковчег,
поне – додето още е отворен,
молив да ми остави? – „Б-2”, мек! –
за да си пиша стихчета и горе!
Над листа бял – все тъй нетърпелив! –
щом си запаля клечка от кибрита,
„Обичам ви!” – ще пиша със курсив,
и моят вик в пространствата ще скита.
От своя къс живот едно разбрах –
за мен светът на думите бе тесен.
Каквото аз ви казах – стана прах.
Каквото ви изплаках – стана песен.
И нека листопадът пада – мек! –
на писъмца, слетели от Всемира.
Аз вече знам – умира ли човек,
което е написал, не умира.
© Валери Станков All rights reserved.
