Dec 5, 2019, 8:44 PM

Верен

  Poetry » Civic
1.7K 11 12

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

 

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то - до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

 

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки - човекът се въздига
високо над себичната си плът.

 

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

 

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък - многото владей!

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уважаеми г-н Димитров, не мислите ли, че нормалният режим е "on and off"? Би бил странен режимът "on forever"...
  • На мен пък ми хареса стихотворението: има идея и вяра в него. Без идея и вяра не става. И “владей” не бива да се разбира буквално.

    Анани, ти пак се активизира, но ще ти мине. Забелязвам, че си на периоди - както Виле Вало е с алкохола. On and off. 😊

    А, между другото, този човек - авторът отдавна не влиза тук. “Влиза” също не бива да се възприема буквално. Дано е жив и здрав, и щастлив.
  • Каква е тази неутолима човешка страст да владее, да заповядва, да бъде "венец на природата"... Докога, хора? Не разбирате ли, че нищо никога няма да владеете? Просто прах на вятъра....
  • Крадците управляват
    награбили милиарди
    Те имат си държава ,
    която да ги варди

    Най гнусните прасета
    и техните свинари ,
    мутри и ДеСета
    грабят кой как свари
  • Прекрасен и стойностен стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...