5.12.2019 г., 20:44

Верен

1.7K 11 12

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

 

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то - до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

 

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки - човекът се въздига
високо над себичната си плът.

 

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

 

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък - многото владей!

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважаеми г-н Димитров, не мислите ли, че нормалният режим е "on and off"? Би бил странен режимът "on forever"...
  • На мен пък ми хареса стихотворението: има идея и вяра в него. Без идея и вяра не става. И “владей” не бива да се разбира буквално.

    Анани, ти пак се активизира, но ще ти мине. Забелязвам, че си на периоди - както Виле Вало е с алкохола. On and off. 😊

    А, между другото, този човек - авторът отдавна не влиза тук. “Влиза” също не бива да се възприема буквално. Дано е жив и здрав, и щастлив.
  • Каква е тази неутолима човешка страст да владее, да заповядва, да бъде "венец на природата"... Докога, хора? Не разбирате ли, че нищо никога няма да владеете? Просто прах на вятъра....
  • Крадците управляват
    награбили милиарди
    Те имат си държава ,
    която да ги варди

    Най гнусните прасета
    и техните свинари ,
    мутри и ДеСета
    грабят кой как свари
  • Прекрасен и стойностен стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...