Dec 18, 2025, 6:31 AM

Верига

  Poetry » Civic
42 0 0

Една верига от суджуци
ни спъва да вървим напред
и все пътеките ни куци
и ни преследва лош късмет

 

Последна дупка на кавала
последни в бизнес и заплати,
но първи винаги в провала,
избрали мутри и примати.

 

Проклет народ от мръсно семе
болнав, чалгарест и пропит
умира, ала не му дреме
и мрази даже всеки бит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...