Усмивката е малка стюардеса.
Денят е самолет, а те къде са?
Различните ми чувства, разлюляни,
пораснали до смях или от рани.
Върви край тях и носи им утеха,
със слънчеви лъчи, наместо дреха.
Усмивка – малка слънчева принцеса
дойде на гости и не само днес е
при мен, а всеки ден в зори ме учи
да бъда не цунами, весел ручей.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
