Nov 2, 2007, 11:59 AM

Вестник 3-та възраст

3K 0 6
Защо не може аз да стана
сутрин от сладкия си сън,
без баба ми да ми опява
за статията на някой Пън.

Пенсиите били са малки
и всички чакат да умрат,
друго, мислят, че не им остава,
освен тая простотия да четат.

Седнал някакъв глупак
и ми казва да рева,
защото пенсията пада,
а пък сметките растат.
 
Няма как, човеци,
живота е такъв.
Бъдете всичките щастливи -
все пак всички мрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....