Ветераните...

Ветераните...

В едни пораснали сега момчета –

Животът бил: по девет и съдба...

– Но о́сем са по бойните полета,

а върнали един от тях в дома́...

И трябвало във него да живеят,

и там да търсят Новия си шанс,

но „други ветрове́“  в Живота веят

и трудно влизат с тях във резонанс...

... Момичетата  дето са обичали –

отдавна имат собствени деца...

Поляните където с тях са тичали –

стърнища преорани се сега...

Цветята от последните им срещи

ненужен спомен станали са днес

със всички обещания горещи

прошепвани за вярност – със финес!...

Познатите „отвеждащи“ пътеки

отдавна са обрасли със трева

и тъй ще е от „нине и довеки“ ...

За нийде щом не водят  при това!...

Дали е трябвало да се завръщат

във този Свят безумно променен

и във едни жестоко празни къщи –

където споменът е „забранен“!!!...

Дори на пътната врата разкъсан

„увяхналия“  вече некролог –

и сам „крещи“ неи́стово, че късно

е даже – и за милостта на Бог!!!...

... Във друго  Време са се озовали –

без тях Светът е продължил напред

а те с „Деветия“ живот, едва ли

във него ще намерят своя ред...

Събират се във клуб за ветерани

и само там след някой – други тост,

излакват тъжно „новите“ си рани:

– в Живота да си непоканен гост!!!...

04.04.2020.

По коранавирусно време.