VI. Най-дългото пътуване
VI. Най-дългото пътуване
За празнична утреня бият камбаните ...
и птици запяват, накацали в клоните.
Пътувах към "себе си" в храма с миряните,
застанал под купол или пред иконите.
По пътя към извора срещах неволята,
но силата в мене е дар по рождение ...
Препятствия стръмни ... каляваха волята,
а вярата в Него, предлага спасение.
След работа вечер, прегърнати двамата,
небесната книга четем по звездите.
Обикнах Го, почна и в мене промяната...
За труд и учение Бог е дал дните.
Открие ли Бога – духът се повдига,
с любов претворява живота на книга.
Край на поредицата "Смирение"
30 май, 23 часът –
1 август 2023, 20 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
