Видение и сън
Денят на спусък щом увисне
и се изтреля във сърце на залез,
и дългокоса нощ се спусне
със цвят на тъмен абанос.
Kато видение ще дойда
за нощ последна от любов,
да те долюбя както мога
с дъха на страстния си зов.
По кожа - светъл махагон,
ще втрия аромати от омая.
Със устни факелни от огън
душа и тяло ще разпаля.
Да сетиш как жена обича,
за теб преминала през бездна,
как може всичко да приема,
но не от теб да е забравена.
И щом простенеш, да ме имаш
във пулса с дивия копнеж...
в постеля сам ще се събудиш.
Била съм във съня ти тази нощ.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
