Nov 13, 2013, 11:10 AM

Видения (От векове в човешките глави...)

  Poetry » Other
549 0 0

 

 

От векове в човешките глави

завърта ориста калейдоскоп.

Сцени от минало и бъднини

танцуват своя странен синкоп.

 

Нощем тъмнината озаряват

водопадно подредени думи,

по скалите крият се сред мъх

вековно пребледнели руни.

 

Саломе танцува за награда –

главата на омразния богослов.

С движения разпалва наслада

и знае - за всичко е царят готов.

 

От обич хората създават

букети убити цветя.

Малкият принц наблюдава

как изгрев заменя нощта.

 

До маса, сред свещи, млада жена

тайно мечтае си за дечица.

Стадо нерези в дивата джунгла

преследва изтощена вълчица.

 

Там горе звездите разстилат

своя дантелен покров. 

Край тях стиховете си пише  

творецът Николай Райнов.

 

Ореадите венец му изплитат

от нишки божествено злато.

Бяла лястовичка над него кръжи

с този ореол за главата.

 

Пред черква, в приведена забрадка,

едно момиче се крие от света.

Стъпканата гордост не помага,

нито светлината бледа от свещта.

 

Раздавала е спомени у хора

с очи и тялото желано,

но неусетно е душата заградена

от решетки здраво изковани.

 

Жарава бушува в младата плът,

телефонът вече е скъпа вещ.

Парите свършват в семейния приют,

сърцето е само пепел от пещ.

 

Ръка подава и бързо се скрива

една свенлива нестинарка.

Спомени оставя без да иска,

търсейки своя Петрарка.

 

Зората погребва нощния мрак

с ръцете на огнени пламъци.

От видения хората строят 

своите призрачни замъци.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...