Видя ли я?
Видя ли я?
В съня ти пак дойде.
И боса ходи по нощното небе.
Въпросите защо са?
Като изгубено дете,
тя търси се и вечно скита,
а може би е сянка и към теб върви,
протяга две ръце.
И иска да я задържиш.
И да я водиш… но накъде?
Ти пак си буден,
а всъщност спиш.
Не се събуждай!
Без нея как ще продължиш?
Та тя е само сън.
Ефирна нежност.
И под звездите вън,
облечена в любов,
а ти обречен на копнежност.
И всяка вечер, към теб върви.
И стъпва тихичко.
Остава сянка както и преди.
Поспи си. Тя пак е в твоя сън.
Докосната от дива страст те чака всеки път.
В съня ти две следи вървят.
Сега заспи! Сънувай я!
Сънувай я до болка!
Жена-мечта към теб лети,
потънала във облак.
Сънувай я!
Сънят ти нека продължи.
Дори и буден знай,
че тя е само сън…мечта…
…сън, от който винаги боли.
