Jun 18, 2014, 2:57 PM

Видяно през клепачите

  Poetry
1.2K 0 13

ВИДЯНО ПРЕЗ КЛЕПАЧИТЕ

 

 

 

Изтича, прибира се вече животът ми,

скитник случайно намерил дома си.

Няма кой да го срещне на портите.

Само мравки, но и те са навъсени.

 

Изтича ли? Божичко, как ви излъгах!

Започва! А вие ми повярвахте, клетници!

Та аз се завръщам чак от отвъда

с най-светлата си песничка,

 

която разказва за обич и лудости.

Кажете ми, не е ли хубаво?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах заглавието и чудната ти песничка!
  • хубаво е... и още как...
    под клепачите ни се крие вечния стремеж за щастие..
    слънчев поздрав за теб, от сърце..
  • Как да не е хубаво, Ангеле - обич и лудости!!!
    Какво по-хубаво от това!!!
    Разведри ме твоят стих, много ми хареса и ти благодаря за него!
    Еееех... обич и лудости...
    ДАНО!!!
  • Всяко завръщане е ново начало, което ни открива
    нови посоки и нови мечти, за да преоткрием и
    сбъднем себе си! Прекрасен стих с мъдро послание!
    Поздрави! Бъди!
  • Да се завърнеш в бащината къща ..., какво по-хубаво от това, Ачо? Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...