Вихърче от моя листопад
ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар,
есен ще полегне – златокоса, зима сетне ще я погребе,
и какво? – се пита във въпроса – ти помъкна в пътното торбе?
Мигар слава, почести, заслуги и възхита вредом от света? –
те, това да го живеят други! – аз дори посмъртно го не ща!
Ще си тръгна от света благато! – не живях във царския палат.
Но ви подарих чувалче злато – вихърче от моя листопад!
21 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 20, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
