Вихрулѝца топла пепел
ВИХРУЛЍЦА ТОПЛА ПЕПЕЛ
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви,
бавен хлад откъм реката в нивиците се поде,
и мъглата взе да мята сутрин скъсано перде,
даже селският пъдарин в хоремага се пропи,
спряха скитащи чергари татък крайните липи,
попът, даскалът и кметът се събраха на белот
и до следващия петък пиха водка със компот,
Мунчо слезе от баира насред село – кротък пич,
на мегдана с каса бира седнахме на теферич,
колко лято е? – две шепи, вятър ли ми го отвя? –
вихрулѝца топла пепел низ печалните нивя.
© Валери Станков All rights reserved.
