Виждаш ли...
и мрака ни се смее,
че потънали сме
в тоя Ад..
Смее се...
На мен - мръсницата,
влязла без покана
в твоя свят..
Смее се...
На теб - неверника,
забравил
и семейство,
и деца,
в ръцете ми намиращ
винаги страстта.
Виждаш ли..
Такава е нещастницата -
любовта,
обсебила и моята
и твоята душа..
Превръща миналото ни
във прах,
а сърцата ни -
във шепа грях..
© Тони Димитрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
