Вик
Едно лице, една звезда на тъмното небе,
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят.
В ръцете, парещи от студ,
челото е намерило опора.
Сълзи и пак сълзи в молитва чута -
изтръгнат стон, пробождащ тишината.
И няма край, грехът така разял ни е телата,
че дяволът с усмивка дом се е заел да ни скове!
Но Бог е милостив, всесилен и всеопрощаващ,
с любов, сълзи и много вяра душите си ще възкресим!
© Таня Михайлова All rights reserved.
