В сърцето ми напира мъка
И страх за малките в света...
Обзема ме и луда ярост!
С кого воювате??? С кого?
Със бебета... деца, жени и старци!!??
Със кого!?
Нима, не навоюваха се всички?
Нима, историята не научи всички!?
Нима, така и никой не разбра!?
Земята ничия не е!
Ничия!
Но ние - принадлежим ѝ всички!!!
Valentina Mitova
02/03/2022
© Valentina Mitova All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
