В сърцето ми напира мъка
И страх за малките в света...
Обзема ме и луда ярост!
С кого воювате??? С кого?
Със бебета... деца, жени и старци!!??
Със кого!?
Нима, не навоюваха се всички?
Нима, историята не научи всички!?
Нима, така и никой не разбра!?
Земята ничия не е!
Ничия!
Но ние - принадлежим ѝ всички!!!
Valentina Mitova
02/03/2022
© Valentina Mitova All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
