Вик за любов
Аз не съм онзи мъж, който ти си мечта...
трудно влизам във битка, напивам се с мисли -
искам себе си някак си да победя,
да възседна в дъха ти жребеца на риска.
Слаб съм, щом си до мен - хубостта ти боде
и разкъсва душата ми с нежни кинжали,
погледът ти безмилостно чувства краде,
а парфюмът с невидима ласка ме гали.
Щом в усмивка ме скриеш от целия свят,
аз звездите броя до безсънното утро,
укротявам в косите ти див водопад
от умиращи с всеки миг женски заблуди.
Аз съм вик за любов и се лея по теб,
мекотата ти прави водата ми жива...
Бог наистина е вдъхновяващ поет
и изваял те е и от стих по-красива...
© Михаил Цветански All rights reserved.
