Виланели за Нели!
Посвещавам ти тези скромни виланели,
о, сладка ananel (БейбиНелаБела)!
Виланел Първи
Единствено за твоя радост, Нели,
ответ ще дам на питащите 'що
по цели нощи пиша виланели.
Но първо знай, че в буря от шрапнели,
бих влязъл без бронирано палто,
единствено за твоя радост, Нели.
Съня какви мечти са ми отнели
та все, далеч от топлото легло
по цели нощи пиша виланели,
ще кажа ясно днес, без задни цели –
– дори и да ми причини туй зло –
единствено за твоя радост, Нели.
Не влюбен във принцеси с пръсти бели,
ни гонен от духа на Шарл Перо,
по цели нощи пиша виланели.
Не слушай тия врели-некипели,
но виж какво изписвам със перо:
единствено за твоя радост, Нели,
по цели нощи пиша виланели.
Виланел Втори
Когато ме боли до смърт главата,
а пише ми се лудо виланел,
аз търся помощ в своята позната:
тя най-прекрасно знае ми ината.
Макар и в умни книги да съм чел,
когато ме боли до смърт главата,
че трябва да се мушна във кревата,
дорде пропее весело петел,
аз търся помощ в своята позната.
Вий питате как казва се жената,
която ми помага да съм смел,
когато ме боли до смърт главата?
Пред листа празен някои в луната,
а други в Клеопатра, Йезавел,
аз търся помощ в своята позната.
Не само за поезия крилата
обаче призовавам ananel:
когато ме боли до смърт главата,
аз търся помощ в своята позната.
Виланел Трети
Смени си името на "Бейби Бела"
днес Нели и хвалби във зной и в мраз
от мен ще има. Два-три виланела
написах в чест на тази фея смела,
която за прослава на Пегас
смени си името на "Бейби Бела".
Понеже чуждо име е приела,
добрата поетеса с весел глас
от мен ще има два-три виланела.
Дали не криеше под таз капела
мечта за стих, когато, в късен час,
смени си името? На Бейби Бела
ще изпека сладкишче със канела
и с него (кекс без олио, ни мас!)
от мен ще има два-три виланела.
О, дами, що Съдбата е довела
във този сайт: която изсред вас
смени си името на "Бейби Бела",
от мен ще има два-три виланела!
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Извинявай за намесата, нищо лично, само в полза на истината: "А рубаят на български не е як, щото просто е четиристишие с рима абаа." Вероятно вярното е а а б а...
"И все пак истина е, вдъхновено
в ума ми всичко беше прояснено,
но въпреки това ще ви повторя аз:
от виното не срещнах по-блажено."
Превод: Йордан Милев -
На рицаря Дьо Виланели
отново тук гостува Нели.
За всички славееви трели
благодари - без задни цели
))) -
Хъм, ако идва от "вила-" идва от "вили", то "-нел" може да идва единствено от... "Нели"!
-
Ако не беше обяснил Тошко произхода на думата, някой можеше да се чуди дали не идва от вили:
" Вилите, известни още като самовили, са красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават труднодостъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и според преданието, ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света."
-
Безжичен, Елена, Елена, Безжичен: благодаря ви за благосклонното отношение към драсканиците ми
-
О, браво! С тез' виланели, дъха ми спрели, Вий безспорен сте талант!
-
Много се забавлявах, и от произведенията, и от коментарите, и от дискусията в тях, а и много научих... Затова съм доволен, че прочетох. Ave, Poet! (без продължението... )
-
Всъщност е "дузен": стихо на 12 реда. А рубаят на български не е як, щото просто е четиристишие с рима абаа. Най-подходящи за българския език са френските средновековни форми, ама те искат много еднакви рими, което на български става, ама с много зор.
-
Думата идва от латинско villanus, което може да се преведе горе-долу като "селски" -- големите земеделски владения на римляните са се наричали villa. Думата е родствена на френското/английското villain: идеята е, че който е от село е лош.
Не ми се влиза в подробностите около историята на поетичната форма "виланел", само ще кажа, че има и музикална форма "виланела", която е вид танц.
Когато за пръв път употребих думата на български, признавам си, никак не се замислих дали не е добре да се запази женския род. В интернет има много малко примери за употреба на думата, като име на поетична форма.
В мъжки род:
<a href="http://liternet.bg/publish/mgylybova/sonet.htm ">http://liternet.bg/publish/mgylybova/sonet.htm</a>
<a href="http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/razdvoeniiat.htm ">http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/razdvoeniiat.htm </a>
В женски род:
<a href="http://chitanka.info/lib/text/15190 ">http://chitanka.info/lib/text/15190 </a>
<a href="http://thesaurus.babylon.com/villanelle">http://thesaurus.babylon.com/villanelle</a>
Една употреба в мн.ч., която не позволява да се установи родът:
<a href="http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=5857 ">http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=5857 </a>
На руски е вилланелла, или виланель, или вилланель: всички изписвания се срещат, и все е в женски род. И на македонски се оказва, че е ж.р. (<a href="http://217.16.70.245/?pBroj=2091&stID=69600&pR=5">http://217.16.70.245/?pBroj=2091&stID=69600&pR=5</a>
.
Изобщо казано, оставам с впечатлението, че е редно да е в ж.р. и на български. Ама пък съм свикнал с употребата в м.р. Едно нейно "предимство" е, че позволява разграничаване между танца "виланела" и поетичната форма "виланел", както има разграничаване по мястото на ударението на музикалната форма "рòндо" и поетичната форма "рондò" (това различаване по ударение със сигурност го има на руски).
Като най-деен творец на виланели на български, запазвам си правото моите да са в мъжки род. Ако някой друг реши да пише, може да си избере женски род.
Мерси за вниманието. -
mariankrystev (Мариан ): 11-05-2010г. 12:40
А в италиански,испански,португалски..."
Аз, тази дума досега не я знаех... Знам за вилар - това е уред за събиране на сено, нещо като вила, но за разлика от нея, не е от метал, а от подходящ дървен клон с разклонения. Удобен е за ползване... Но, ето - имало и виланел!
-
На френски наистина е в женски род, но когато адаптирах думата на български го направих в мъжки На руски не съм сигурен в какъв род е.
-
Ведрина, съгласен съм -- там наистина се получи малко тромаво. Под "врели-некипели" имах предвид онова с принцесите и Шарл Перо.
Други забележки имаш ли? -
Има неща, които не звучат добре - доста глупаво!!!
"Не слушай тия врели-некипели,
но виж какво изписвам със перо:
единствено за твоя радост, Нели,
по цели нощи пиша виланели." -
Петя, сега ще ти дам топлинка, но преди това искам да отбележа, че виланелът не е по-лоша форма от сонета. Сонетът си е точно една поетична баба, а виланелът е младо момиченце на има няма век и половина
Топлинкааа!))))) -
Умрях от смях
със вас и аз -
замрънквам аматьорски
в виланелен ритъм
Опиянен от чаша вино
с стръкче праз -
залитам от възхита
и в реверанс към вас
краката уморени сплитам! -
Поетите разлюбиха сонетите
и в ритъм vilainелен закуплетиха,
съзнали с болка, че днес на Битака
най-светла е сергията на...Мрака
и че сега, о , времена, о, нрави,
не Дарбата, а гаргите продават
и трупат тлъсти пачки коментарии
от жадните за плът и шоу парии.
За инфантилните, наивни бабички
остава да си гледат свойте странички...
И туй ще мине, баби, не унивайте!
Вий, рицари-поети, НЕ УМИРАЙТЕ! -
Как беше оная мъдра мисъл -- "да бичуваме нравите със смях"? Вече не помня. Но вие, по-старшите, ще да знаете.
Славя тебе, Музо, да!
Си по-ясна от звезда,
моя сладка Ананел!
В срам тъмнеят вси слънца --
блеснала във виланел
светиш в нашите сърца!
Пишат днес за теб без ред
Майстора -- красив сонет,
пищно химнче -- Мариан,
канибала -- хищен стих.
Аз пък, робът ти избран,
нови строфи ти извих! -
Възпяваната поетеса
Аnela(Бейби Нела Бела)
събуди в мене интереса
и в профила й ще погледна,
че музата ми е "умрела" -
от нищо не е вдъхновена.
(Сгрешил съм. Тя е Ananel.)
Щом теб така те вдъхновява
та ето - с лекота успяваш
да пишеш триптих - виланел
и аз ще се отбивам с цел
перото ми да съживява;
да драсна скоро се надявам
сонет, дусен или рондел.
-
Шегата настрана, българското средновековие не ни е оставило нищо в областта на поезията. Сигурно затуй западноевропейското ни впечатлява толкова?
Мерси за песента, mi ha piacciuto molto. -
LeChevalier (Тошко ): 10-05-2010г. 00:54
........... на нашето средновековно панаирче."
Поздрав с песента "Medievale", главно на Тошко (белким я преведе, че аз се затруднявам!), но и на всички останали, разбира се! :
http://www.youtube.com/watch?v=9I6Mtmk10nA
-
Боже!!! Бисерни сте... Аплодисменти!!!
-
"Светло утро, ти прокуди",
всички коментари луди,
та когато Нели се събуди,
кой със стих ще я учуди?
Виолета, римите са достояние на всеки! Включвай се Вземай пример от Самоковеца.
-
Това е да си сред поетични души...само се забавлявам, дума не казвам!
-
Какво говориш, я пък ти,
нима кат виното горчи!
А този който си мълчи,
главата пълна го боли?!
Тошко, това е... Трианел! -
Бароне, добре дошъл на нашето средновековно панаирче. Развиланели сме се, но то е само, защото поезията е като вино и опива.
-
Наистина си от друга епоха, Тошко. Словото ти е поетичен чист извор. Благодаря ти. Имаш музи, достойни за перото ти. Пада ти се, заслужил си.
-
Пази се, Мариане,
че тоз селяк ако те хване,
лошаво ще стане!
Не се лъжи, че Нели
сънищата са завели
в белите постели.
Със нея щом приключа,
ще дойда със Белучи,
или със бясно кучи,
и хубаво ще те науча! -
и двамата на всичко сте готови
да защитите своя пост и чест
страст с жега тука някой готви
ще им дам "копи" после "пейст" -
палец
-
Пламенка,
май е леко изуменка,
и вместо с рими в тон,
измъква се с емотикон. -
-
Зова те на дуел,
о, канибале зъл,
от чужди свят дошъл --
ще видим кой е смел.
Оръжието няма да е шпага,
ни броня, дето стяга,
а кървав виланел!
-
-
Ананел, музо моя!! Ну сом зашемете! Блажен оня поет, който ти пише виланели!
Канибале, ти може да си от друга планета, но аз съм от друго време! Пази своята Стела, преди да съм я увенчал с хиляда виланела! -
Не се будалкай с Ананел
ти, Рицарю, макар и смел!
(тук шепна нещо )
Наместо път в нощта поел*
ти виланел след виланел
твориш зловещо**
За първия ти виланел
(е, не съвсем като на Бел)
мерррси горещо!
И вторият ти виланел
не е съвсем като на Бел –
отсъдих вещо!
Но третият ти виланел
разтърсил даже Ананел,
е друго нещо!
Ако, от теб за виланел,
последват други тоз апел,
ще е ... горррещо!
* - на изток
** - жертва на римите))
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сред унеса на пролетен сън в зори
на птици песента навред звучи.
Нощта премина в шум на дъжд и вятър.
Кой падналия цвят ще изброи?
И рубаят и дзюедзю са прекалено кратки форми, за да могат да претендират за поетичност. Дори един триолет е по-дълъг. За хайку-майку, да не говорим