Вина
Вина
Заслепен от гнева си, обиждах те,
Разгневен те разплаквах през час.
Ти преглъщаше всичко с' сълзите си и мълчеше загубила нас.
И с вината товареше себе си
И ме търсеше с поглед смирен.
Аз надменно отблъсквах очите ти
всеки ден.
А когато погледнах в душата си и разбрах ,че съм влюбен във теб,
беше тук, но не беше сърцето ти
наранено изгубило страст.
Днес съм тук и е твоя душата ми,но кърви наранена сама,
неизказани чувства разплакани се изливат напразно сега.
Днес съм тук и се моля за себе си, моля теб,
моля Бог и тъжа, че не мога да властвам над времето и да върна любовния плам.
Но ще чакам,ще моля, ще страдам, ще обичам така, че да върна в сърцето ти моето...
Не сега, не сега...
© Ганчо Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Което сами си причиним , сами трябва да преболеем.Поздрави!
-
Много силни чувства! За съжаление човек оценява нещо, когато го загуби! Дано да не е късно за вас! Поздравления за хубавия стих!
-
Така е, вината е нашето наказание, че не сме ценили това, което имаме. Поздрави за хубавия стих!
-
Да трудно е,но човек все някога минава и на другия бряг и разбира колко боли . Хубави редове и прекрасно показани чувства.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
