Заслепен от гнева си, обиждах те,
Разгневен те разплаквах през час.
Ти преглъщаше всичко с' сълзите си и мълчеше загубила нас.
И с вината товареше себе си
И ме търсеше с поглед смирен.
Аз надменно отблъсквах очите ти
всеки ден.
А когато погледнах в душата си и разбрах ,че съм влюбен във теб,
беше тук, но не беше сърцето ти
наранено изгубило страст.
Днес съм тук и е твоя душата ми,но кърви наранена сама,
неизказани чувства разплакани се изливат напразно сега. ...