Feb 18, 2013, 12:22 AM

Вина

  Poetry » Other
1.3K 0 2

Преследван от демони в тясната стая,

стоиш до прозореца, дебнейки мрака.

Приплъзват се сенки, очите блуждаят,

дочуваш ли шепот, дошъл от безкрая...?

 

 

А мислите ти като гладни лешояди

в съзнанието ти са впили човки.

С  усърдие на кърт дълбаят

и няма да избягаш с никакви уловки...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кат Кат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...