Feb 18, 2013, 12:22 AM

Вина

  Poetry » Other
1.3K 0 2

Преследван от демони в тясната стая,

стоиш до прозореца, дебнейки мрака.

Приплъзват се сенки, очите блуждаят,

дочуваш ли шепот, дошъл от безкрая...?

 

 

А мислите ти като гладни лешояди

в съзнанието ти са впили човки.

С  усърдие на кърт дълбаят

и няма да избягаш с никакви уловки...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кат Кат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...