Умът човешки стига докъдето
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът.
Вина не търсим в себе си, но ето,
войници маршируват, към небето,
по своя път съдбовен пак вървят.
Вината наша крие се в това,
че в бащините думи на раздяла
със зъ̀би скърца ярост – накипяла,
вдовиците – с наведена глава, ...