Вина, изчезни!
Конкретна си, конкретна, като сън,
след който се събуждам уморена,
като заседнал ток във калдъръм,
като огромен тромб пълзящ по вена.
Защо ли някак си ме припозна
и се промъкна в мислите ми трайно?
Не те желая!
Чудя се, вина,
как да те скрия на место потайно.
Да те затрупам с цъфнал розов цвят.
Да ми е ведро.
Хич да не ми пука.
Да бъда луда, луда с автомат.
И да си газя без проблеми лука.
Обаче си реална, като нож
разцепил белоснежната хартия
и като спомен за любовна нощ,
в която двама, уж че, мента пият.
Валентина Йосифова
19.09.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
