Винаги е време за поезия,
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите,
щом сърцата още в нас туптят.
Трябва да се борим със гротеската,
ширната по целия ни свят?!
Винаги е време за признания,
винаги е време за любов.
Силата родена в отчаяние,
по е мощна и от Кански зов!
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
