limeruna (Йоана)
49 570

Aug 8, 2016, 9:38 AM

Винаги сън...

Poetry

565 3 8

Кой ли рисува по вятъра

влюбени сънища мрачни,

звездочели приятелства,

тънки искрици след здрач.

Кой ли задава въпросите

винаги, винаги наобратно,

пали звездички от огънче,

и е някак добричък палач,

кой ми отсича надеждата

кой ми накапа копнежите

с малки рисувани пръсти,

светлина и малко загадка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Помислих за последния ред. Наистина помислих. Струва ми се, че ще го оставя така, докато не измисля друго.

2016-09-04T08:37:43+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Колко истински въпроси!

2016-09-04T01:09:01+03:00
Sumalia (Сумалия Хосе)

Силно, нежно и прекрасно...!

2016-08-17T12:14:06+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хубаво както винаги!

2016-08-09T09:23:41+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Кой ли задава въпросите
винаги, винаги наобратно"

И отговорите затуй са плахи
и крият се в ръкавите на тайните.
Те много биха искали да бяха
еднопосочни, кратки и всезнайни

Харесах и аз.

2016-08-09T02:41:03+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0