Вината още нощите ми пали
Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден.
Лежеше към леглото прикована.
От унеса си тя не се събуди,
но търсеха ръцете ѝ сукмана
и искаше отново да застане
до татко като млада гиздосия...
С години не зарасна тази рана
в душата ми. Вината изгори я.
Прошепна ми, че на мегдан небесен
отново са се срещнали със тате.
„Запях му, дъще, неговата песен!
И без сукмана ме позна баща ти!“
07.06.2025 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
