Oct 14, 2007, 3:02 PM

Винена бутилка

  Poetry
1.1K 0 5
Опитах от тъмното вино
с цвят на червена зора
и глътка след глътка отпивам,
от чашата бликва страстта!
Аз съм сама!!!
И в мрака до болка ще чакам.
Аз съм сама!!!
При теб от самотата бягам...
Аз съм сама!!!
А ти къде си?!
Аз съм сама!!!
От мене ти далеч си...
И спомних си твоята грешка,
оставила белег в нощта
и помня целувка гореща,
разпаляща в мен любовта!
И помня, че тебе обичах,
че всичко ти давах с любов,
в замяна едно ти поисках -
помолих за малко любов!
А сърцето мигове на вечност
без жалост пак във мен брои...
и празна винена бутилка
на маса от сатен стои!!!
Вятърът я бутна
и счупи я на стъкълца...
а мене кой сега ще бутне -
да спре да ме боли от самота!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Цанкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...