Земята, в бяла пелена обгърната,
трепери под прегръдките на зимата,
а ние с тебе двама сме прегърнати
и пием си на малки глъдки виното.
Нали са казали, че истината е във виното,
дали то стопля нашите души
или пък в тях е любовта покълнала,
замайва ни, главата ни върти.
Да, казали са - истината е във виното,
че то е Божи благослов,
но не защото то напива ни,
а тъй като дарява ни с любов.
© Георги Пенчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
