Вино и любов
Кой примеси виното с любов?
Ти ли, Боже, го направи,
че се чувствам тъй готов
всяка болка да забравя.
Да отпия глътка, две,
тя до мен да се усмихва,
да омекват колене,
вятър в длани да притихва.
И пиян от красота
във очите ù да плувам,
смесил вино и жена,
трепетно да я целувам.
Този сладък еликсир
с знойни устните да сливам,
в румените и страни
рай прекрасен да откривам.
Ласки - мека топлина,
Боже, мойта кръчма свята,
вино с влюбена жена -
чудото на чудесата!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
