"Вино от глухарчета"
По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще
и в минало.
Налей ми чаша с вино от глухарчета.
Да помълчим на лятото в ресниците,
че идва есен. Стиснала е в палчета
посоката и полета на птиците.
И пак ще трябва да отлеем сивото
от дъждовете сребърни на дните.
Ще отлети, което днес красиво е
и в сън от август ще заспят щурците.
А ние?
Ние ще сме залеза.
Ще гледаме как в лилаво изтича.
Отпивам глътка
и си мисля, казах ли
най-откровенно - колко те обичам...
© Деа All rights reserved.
и календарите изхвърлих
