Чепки грозде ще изврят
и зиме ще се носят в песен.
Поели летните искри,
ще сгреят кръвните телца,
укротени в летаргична дрямка.
Ще кипва спомен от слънца,
пренесени във саможертва,
леещи отвержено потта,
за да узрее гроздовата есен.
Ще звъннат чаши с топлина
обгрижена, тръпчиво- вгорчена,
ферментирала плодова любов, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up