Nov 1, 2014, 8:27 AM

Виновна?!

  Poetry » Civic
784 0 9

Затова, че обичам Родината,

но вече намразих държавата,

затова, че аз чувствам се смазана

на бащината си китна земя,

не опитвай да ми внушаваш вина!

Затова, че ме грабят и мамят,

че от родния дом гонят децата

и все оставят ме без грам душа,

че тъпчат ме с ботушите си кални

и унижават всяка светлина,

че карат ме ниско да свеждам глава –

пред  дебеловратите  да пълзя

и молитвите си пред тях да редя,

че целят да изчезна от света…

Нима моя е вселенската вина?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам дали има нормален/ съвестен българин, който да не споделя теглилото ти. И все пак всички си мълчим и правим мръсно един на друг- от векове сме си такива подли, няма задружност, няма обща цел, всеки си следва само интереса. Разгневи ме стихотворението ти, не защото не е хубаво, а напротив- търсачеството ти е напълно оправдано, трябва да се рефлектира върху собствените мисли и действия!
  • Всеки народ си заслужава съдбата, Eia!
    Поздравявам те с две мои стихотворения.

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=192634
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=156675
  • Справедлив и оправдан гняв.
    Поздрави!
  • Благодаря на всички прочели и замислили се!
    Симеон, благодаря за препратката към т. н. „съобщение от института за промиване на мозъци и пропаганда“. Модерното, фино поставяне на вериги направо в мозъка и резултатът:
    „Добре дошли в новооткрития затвор!... Вие не сте специални човешки същества…, вие не сте красиви и уникални снежинки по пътя на духовното просвещение…, а елемент от машината за плащане на данъци… Кредитите са прекрасни инструменти, защото те държат заключен в клетка…“ Колкото и да повтаряш „Аз съм свободен, аз съм независимо човешко същество!“, вече ще е направо невероятно, ако успееш да разкъсаш веригата на ума си… А така ти се иска да вярваш, че именно ти избираш от коя страна да си…
  • "Затова, че ме грабят и мамят,
    че от родния дом гонят децата
    и все оставят ме без грам душа,
    че тъпчат ме с ботушите си кални
    и унижават всяка светлина,
    че карат ме ниско да свеждам глава –
    пред дебеловратите да пълзя
    и молитвите си пред тях да редя,
    че целят да изчезна от света…
    Нима моя е вселенската вина?!"

    Много силни редове, както и целият ти текст, Росица! Искрени поздравления! Това е един изтръгнат вик от болката, която не може повече да бъде търпяна и стаявана вътре в душата! Дано пробуди поне милиграм съвест у дебеловратите!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...