ВИНОвна

Poetry » Love

1.5K 1 0

Виновна бях, че се погубих.
Виновна съм, че те желах.

Вината аз изгубих,

излъгах ли, но как...

Виновна бях, че се ослепих.

Виновна съм, че те надцених.

Вината в мен кипи,

а как искам да се стопи...

Виновна бях, че не те оставих.

Виновна съм, че се поболях.

Вината аз посякох и

свободата си навлякох.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0