ВИНОвна

Poetry » Love

1.5K 1 0

Виновна бях, че се погубих.
Виновна съм, че те желах.

Вината аз изгубих,

излъгах ли, но как...

Виновна бях, че се ослепих.

Виновна съм, че те надцених.

Вината в мен кипи,

а как искам да се стопи...

Виновна бях, че не те оставих.

Виновна съм, че се поболях.

Вината аз посякох и

свободата си навлякох.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0