ВИНОвна

Poetry » Love

1.5K 1 0

Виновна бях, че се погубих.
Виновна съм, че те желах.

Вината аз изгубих,

излъгах ли, но как...

Виновна бях, че се ослепих.

Виновна съм, че те надцених.

Вината в мен кипи,

а как искам да се стопи...

Виновна бях, че не те оставих.

Виновна съм, че се поболях.

Вината аз посякох и

свободата си навлякох.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0