ВИНОвна

Poetry » Love

1.5K 1 0

Виновна бях, че се погубих.
Виновна съм, че те желах.

Вината аз изгубих,

излъгах ли, но как...

Виновна бях, че се ослепих.

Виновна съм, че те надцених.

Вината в мен кипи,

а как искам да се стопи...

Виновна бях, че не те оставих.

Виновна съм, че се поболях.

Вината аз посякох и

свободата си навлякох.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0