Feb 14, 2020, 8:42 PM

Виновна съм...

  Poetry
1.5K 0 3

❤️
Виновна съм! 
Признавам си вината… 
има ме в съня ти  и деня. 
Присъствам в думите ти, 
казани на друг
и си лича
в постъпките, 
различни отпреди… 
отпреди да съм виновна, 
как се промених, 
за да те обичам, 
както ме обичаш ти...
И те освободих 
от отговорност, 
да обичаш, 
не по моите представи
на забравени детски сънища. 
Прави го, 
недодялано, 
по мъжки-нескопосано, 
както можеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...