Jan 6, 2015, 11:42 PM

Виновно

  Poetry » Love
1K 0 0

Нощта падна,

слънцето тръгна си.

И пак болката гадна

на мястото обичайно застана си.

 

Защо ли, не знам и аз...

Без вина виновна, а дали?

Не знам и аз какво да кажа на вас,

нямам мъдрости много, уви.

 

Едно само знам, няма по-гадно!

Топка в стомаха, пот на челото,

а вината не спира да разкъсва безпощадно!

Прокрадва се и прави място на злото!

 

Къде е непукизмът, когато е нужен?

Няма го, съвестта го уби!

Тя се ядоса и му удари един бой, заслужен.

И усмивката с него погуби...

 

А през това време нощта си премина,

Слънцето пак грее, птиците пеят,

Тъгата обаче не си замина,

поне сълзите малко бледнеят...

 

Гордостта е виновна!

Видя тя ранена душа

и каза тя своята дума отровна.

Но сега аз останах сама!

 

И така, денят мина, дори два.

Времето сякаш спря!

Вината мръдна се едва,

раздвижи се малко, и после пак се подпря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...